През месец ноември 2010 Бук Бутик пусна на пазара най-новото си издание Bulgaria Guide. Пътеводителят е на английски и е първото издание на чужд език за компанията.

Макар да битува мнение, че „травъл“ изданията имат сезонност и са по-актуални и търсени през лятото, ние издадохем този пътеводител в началото на зимата. Това не е случайно разбира се. Моментът е точно подбран.  В  т.нар. празничен период много хора пътуват в чужбина, купуват подаръци на свои приятели, колеги или роднини. Какъв по-добър и бюджетен подарък от пътеводител на България. За корпоративни клиенти, които закупуват повече бройки от изданието Бук Бутик предлага брандиране на (кориците) изданието с логото на компанията и допълнителни екстри.

За сега Bulgaria Guide се радва на сериозен успех.

Какво да подарим на чужденците тази Коледа

Какво обаче означава всъщност туристически маркетинг в България?

За съжаление, в България, както в много сектори от икономиката, тези процеси са слабо развити, неясни, прохождащи. Последните 20 години се извърши преход от глобална към раздробена (малка) частна собственост. Туристическият маркетинг в детайли вече не е обект на държавата и държавни структури, занимаващи се с туризма, рекламата и маркетинга. Управлението и планирането на маркетингови процеси постепенно замря и от глобална държавна политика премина в ръцете на общини, паркове, сдружения и т.н., докато се стигне до обикновения собственик на семеен хотел някъде в България. Основният проблем в текущата ситуация е, че всяка организация, фирма или лице следи процесите единствено в ареала на своята собственост и юрисдикция.

На такава основа се зараждат основните проблеми на съвременния български туризъм – липса на глобална стратегия, липса на ноу хау, липса на квалифицирани кадри, липса на комуникация между различните участници, които оформят туристическия продукт, дисонанси и откровено аматьорски гротески…

Както в много други отрасли, и в туризма бе необходимо да се изживее процесът на раздробяване и разруха, безброй крачки назад, за да започне плавен процес нагоре. Изминалите няколко години на строителен „бум”, толкова широко критикувани напоследък, попречиха на българския туризъм точно толкова, колкото му и помогнаха. Преди този процес страната изоставаше от гледна точка на количеството, качеството и разпределението на легловата база. Липсваше основата за развитие на процеси, свързани с туризма, защото туризмът е преди всичко движение на хора …

Към настоящия момент проблемът с броя, разпределението и качеството на легловата база и хотелите в страната не е на дневен ред. Напротив. В момента опасностите пред индустрията са в обратна посока – как да се напълнят хотелите и как да се обогати продуктът.

Именно тук е мястото на туристическия маркетинг и моментът за интеграцията на промотиращи инициативи е назрял. Дори леко закъснял, имайки предвид световната криза.

Какво всъщност се има предвид под това понятие?

Туристическият маркетинг в основите си е сравнително просто понятие. Следват се определени правила и стъпки, като новаторите експериментират с изпълнението на всяка една от фазите на създаване на ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ и рекламата му.

В основите си туристическият маркетинг създава, управлява и прилага прийоми, чрез които потенциалните пътешественици / клиенти да бъдат провокирани, информирани и мотивирани да посетят конкретна забележителност, град, област, държава и т.н.

Крайната цел на туристическия маркетинг е икономически облаги и развитие на конкретна регионална икономика. За да постигне тези резултати, всяка община, курорт, област или държава трябва да развие туристическата си инфраструктура и да обедини природните, историческите и културните си дадености в туристически продукт. Следва създаването на качествена рекламна и промоционална кампания, която да наложи определен туристически бранд, да създаде познаваемост и лоялност на аудиторията.

На практика нещата не стоят толкова сложно – необходими са неголеми ресурси, експертен капацитет или консултант, мотивация, време и последователност. В основата на всичко обаче стои изграждането на ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПРОДУКТ, който е съвкупност от различни компоненти.

В България и до днес се вярва, че в основата на туристическия продукт стои НАСТАНЯВАНЕТО. Причините за това в повечето случаи са невежество и това, че основен мотор на индустрията и браншовите организации са продуктите на хотелиерската индустрия и обслужването на нейните интереси.

Изключително погрешен е подходът и разбирането, че туризмът е настаняване! Клиентът може да спи навсякъде! Защото навсякъде има добри хотели и заведения. Основен мотор на успешно развита туристическа индустрия е ЕМОЦИЯТА и ИЗЖИВЯВАНЕТО. Именно това привлича туристите и кара хората да посещават дадена страна, район, град, крепост, музей, квартал, улица, забележителност и т.н. Настаняването и изхранването са следствие, а не първопричина. Туристите отиват в Атина, за да видят Акропола, а не за да отседнат в конкретен хотел. Хората отиват в Копривщица не заради конкретна къща или кръчма, а заради атмосферата, историята и традицията, заради спецификата на изживяването. Хотелите и ресторантите допълват атмосферата и се съобразяват с нея, а не обратното.

Изхождайки от тази правилна отправна точка, всеки град, община или регион в България може да започне да изгражда своя продукт, за да привлича повече български и чуждестранни туристи.

Какво е необходимо да се направи? Какви са основните етапи за изграждането на туристически продукт и налагането на даден район като атрактивен за туризъм?

Благодарение на дългата история на страната, в България почти няма място, в което да няма история и забележителности.

- Първият етап от процеса е да се съберат и опишат всички атракции в региона.
- Да се направи оценка от експерти на ресурса им.
- Въз основа на потенциала да се направи обща стратегия и план за развитието на региона, в който да бъдат вкарани обектите.
- Да се изгради или подобри туристическата инфраструктура.
- Да се изработят съвременни комуникационни средства за промоция на забележителностите по отделно, както и на региона и цялостния туристически продукт.
- Комуникация и промоция на туристическия продукт

Благодарение на експертния ресурс и ноу хау, с който разполагаме, в поредица от публикации Бук Бутик ще дава информация и ще посочва конкретните стъпки, които трябва да се предприемат при създаването на качествен туристически продукт и маркетингови средства и кампании.

Атанас Паскалев
Мениджър

Представиха се както български общини и представители на туристическия сектор, така и изложители от Турция, Гърция, Тунис, Австрия, Италия и други държави.

Както и можеше да се очаква, Турция и Гърция имаха най-внушително представяне сред чуждестранните изложители. За първи път в историята на изложението взеха участие Италия и Доминиканската република.

Българските общини се постараха да се представят достойно. Освен обичайните маркетингови материали и каталози, посетителите се насладиха на фолклорни представяния, демонстрации на занаяти и дегустации на вина и традиционни ястия.

Освен организираното от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма представяне на български общини, можеше да се види и самостоятелното представяне на курорти и градове. Силно впечатление правеха щандовете на Несебър, Белоградчик, Велико Търново и Велинград.

За разлика от 26-то издание на борсата, представянето на туристически медии бе слабо.

Медийна компания Бук Бутик направи представяния на най-новите си проекти сред които Къмпинг на три морета и Домашно огнище. Повече за проектите ще научите тук и тук.

Новият офис ни е нужен поради плановете ни за стартиране на разнообразни проекти и разрастването на дейностите ни. Ето как изглежда новата редакция: