България е страна с огромно културно наследство, което освен научна стойност има и потенциал за привличането на туристи и превръщането му в сериозен ресурс на туристическата индустрия (доколкото това понятие все още има някакво съдържание за Българската икономика). Освен с културни пластове страната ни е благословена и със чудесна природа и четири годишни сезона, които са още една предпоставка за развитие на туризма. Въпреки че напоследък много се говори за развитие на екологичния, алтернативния и културния туризъм, не се наблюдава напредък в посока развитие на различни традиционни и алтернативни форми на туризъм, с някои малки и дори незначителни изключения. Истински позитивният полъх се усеща по-скоро от Брюксел и евросубсидиите, които страната ни получава за развитието на туризма, атракциите и подкрепата за националния и местния туристически маркетинг. Друг е въпросът доколко държавата и общините, които са основните бенефициенти по програмите на ЕС, имат адекватното разбиране за това как да инвестират тези средства и експертния капацитет за да осъществят стойностни проекти в тази сфера.
Не може да се отрече, че се наблюдават добри практики, добри проекти и реализации, но също така със сигурност може да се заяви че това не е тенденция, поне за момента. След малко повече от 2 години, когато трябва да приключат т.нар. регионални проекти, финансирани по Програма „Регионално Развитие”, ще видим какво е свършено.
Стимулирането на културния, екологичния, селския, алтернативния и други форми на туризъм и правилните послания, медии и платформи, съчетани с развитието на самите обекти, забележителности и атракции, е от изключителна важност за постигането на реални резултати в бъдещето на индустрията. Важно е да се знае, че развитието на различни форми на туризъм и позиционирането на България като страна с богато културно наследство и богата природа сред туристите и туристическата индустрия в световен мащаб ще рефлектира позитивно както върху броя на туристите, посещаващи страната, така и върху реалните приходи от туризъм.
Развитието на нови възможности за туризъм ще развие портфолиото и отвори ниши за туристопотоци, което ще повлияе на общия брой на туристите от една страна и от друга ще даде възможност за предлагане на разнообразие на текущите потоци от туристи, привлечени чрез т.нар. традиционни канали или развити ниши на предлагане.
Не на последно място, подобно стечение на обстоятелствата ще повлияе позитивно и върху поведението и нагласите на туристите спрямо българския туристически продукт. През последните години в повечето проучвания се наблюдава тенденция, свързана с отлив на туристи от т.нар. приоритетни пазари и със завишаването на процента на туристите, които заявяват, че няма да посетят повторно страната ни.
За да се справи с негативната тенденция, браншът и държавата инвестират в привличането на туристи от други (нови) пазари – Румъния, Украйна, Молдова и др. Въпреки че ежегодно се отчита постоянен, макар и минимален растеж на общия брой на туристите, избрали България, за никой не е тайна, че това реално не води до повишаване на приходите от туризъм както за държавата, така и за индустрията. Доказва го и статистиката….
На какво всъщност се дължи това?
- КРИЗАТА…!?
Реално кризата е фактор, който не може да се пренебрегне с лека ръка, но също така е факт, че през последните години не се правят адекватни политики за растеж и развитие на туризма в България. Инертността на индустрията, държавата и местните администрации доведе до липса на гъвкавост в самата индустрия, изостаналост на продукта и неадекватно предлагане на фона на световния пазар. В момента статуквото е с толкова натрупана негативна инертна маса, че е страшно дори да си помислиш колко трудно би било да се промени нещо.
Всъщност проблемите до голяма степен идват от структурирането на туристическото предлагане, до „приоритетните“ форми на туризъм и съответно в политиките, които се прилагат за развитието им! Самият факт, че държавата няма министерство на туризма, при положение, че делът на туризма при формирането на БВП през последните 10 години не пада под 10%, подкрепя подобно твърдение. За никой от индустрията на е тайна, че когато става дума за български туризъм, в повечето случаи се има предвид морски и зимен/ски туризъм и свързаните с тези форми курорти, комплекси, хотели и т.н., които ги превърнаха в „приоритетни“ форми на туризъм в България.
Освен безперспективно, подобно развитие е дори пагубно за цялата индустрия, което неминуемо ще рефлектира както на БВП и държавата от една страна, така и на инвеститора, предприемача, собственика и т.н. до ниво служител в цялата верига, оперираща в индустрията.
За да се разбере нуждата от промяна, е необходимо да се анализира ситуацията в глобален аспект и да се налагат успоредно политики от макрорамката към микросредата и неминуемо промените да бъдат подкрепени както със законова основа и адекватни програми, така и с експертен капацитет, за да се приложат адекватно и ефективно.
Важно е да се отбележи, че бизнесът не може сам да генерира енергия за промяна. От една страна това се дължи на естествените за икономиката процеси, в които собственикът приоритетно се грижи за своето развитие, или както е в момента в България, оцеляване (на всяка цена и със всички средства), т.е. бизнесът следва рамката и законовата основа. От друга страна всички участници в индустрията са твърде разединени във вижданията си. Това се доказва от наличието на множество организации, които претендират за представителност, и в същото време от тоталната липса на реални действия и постъпки.
За да се осъзнае нуждата от кардинални промени в посока развитие на туристическия продукт и добавяне на стойност към бранда България, нека погледнем глобалната ситуация, в която се намираме. България е част от Балканите не само като географско положение, но и като част от туристическия продукт и предлагане. Традиционно Балканите и по-точно източните страни (България, Гърция, Турция, Румъния) са евтина туристическа дестинация, което автоматично ни слага в конюнктура на по-ниски ценови равнища. От четворката държави все още можем да изключим Румъния като сериозен конкурент, но Гърция и Турция са пред нас във всички видове класации и реално това, което правим през последното десетилетие, е да чупим по малко от техния пай. И ако имаме все пак известно предимство пред Гърция, защото настанителната база в България е като цяло по-нова благодарение на строителния бум, то не така стоят нещата с Турция. Турция стремително развива нови мощности и територии. Преимуществото на базата пред Гърция не носи трайни резултати на България, а по-скоро спорадични успехи поради ред причини – Гърция е БРАНД и традиционна дестинация, Гърция има световноизвестна история, Гърция има огромен морски ресурс, който развива и поддържа (над 15000 км. ивица), в Гърция сезонът е два пъти по-дълъг от този в България, обслужането и персоналът са няколко нива над тези в България. Същите аргументи звучат и в полза на Турция.
Поставен в такава ситуация, Българският морски туризъм може да компенсира интереса към себе си основно с ниски цени, което всъщност ни доведе до текущото положение: евтини туристи, презастроена ивица, неразвиващи се атракции, непрофесионален персонал (т.н. временна заетост) и т.н.
Подобно е положението със Зимния туризъм – кратък сезон, силна конкуренция, ниски цени, евтини туристи и т.н. – фактори, които не позволяват развитие и реинвестиции.
Естественото развитие на тези негативни процеси логично започна с вълна от фалити още през 2010 – 2011 година и най-вероятно ще приключи около 2014-2016 година. Всъщност, краят на тези процеси зависи от банките и доколко ще продължават да субсидират длъжниците си само и само да не излязат на пазара твърде много активи на необслужвани кредити, да не се покажат портфейлите с лоши сделки и да не сринат допълнително пазара на недвижимости.
Очевидна е нуждата от генерална промяна. Очевидно е също, че България има всички предпоставки и ресурси да направи завой в правилната посока – богата култура, прекрасна природа, четири сезона, разнообразна кухня, био земеделие и храни и др. Компилирайки и развивайки и насърчавайки всички и ресурси, стойността на БРАНД България неминуемо ще се повиши. Остава само едно – консенсус относно механиката на промените, законова рамка и РАБОТА!
… а вече повече от три години чакаме „новия“ закон за туризма.
