Напоследък терминът „туристически маркетинг’ стана доста популярен. Почти колкото политическата терминология, която се използва с голяма охота от политиците в България и по света. Всъщност терминът наистина е сложен, защото съдържа в себе си множество компоненти, които изграждат смисъла и съдържанието му. Както при традиционния маркетинг, надграждането на елементи и компоненти към значението на термина е постоянен процес. Това се дължи на много причини, главните от които са медиите и комуникационните платформи, константната промяна и еволюция в поведението на потребителите.
Какво обаче означава всъщност туристически маркетинг в България?
За съжаление, в България, както в много сектори от икономиката, тези процеси са слабо развити, неясни, прохождащи. Последните 20 години се извърши преход от глобална към раздробена (малка) частна собственост. Туристическият маркетинг в детайли вече не е обект на държавата и държавни структури, занимаващи се с туризма, рекламата и маркетинга. Управлението и планирането на маркетингови процеси постепенно замря и от глобална държавна политика премина в ръцете на общини, паркове, сдружения и т.н., докато се стигне до обикновения собственик на семеен хотел някъде в България. Основният проблем в текущата ситуация е, че всяка организация, фирма или лице следи процесите единствено в ареала на своята собственост и юрисдикция.
На такава основа се зараждат основните проблеми на съвременния български туризъм – липса на глобална стратегия, липса на ноу хау, липса на квалифицирани кадри, липса на комуникация между различните участници, които оформят туристическия продукт, дисонанси и откровено аматьорски гротески…
Както в много други отрасли, и в туризма бе необходимо да се изживее процесът на раздробяване и разруха, безброй крачки назад, за да започне плавен процес нагоре. Изминалите няколко години на строителен „бум”, толкова широко критикувани напоследък, попречиха на българския туризъм точно толкова, колкото му и помогнаха. Преди този процес страната изоставаше от гледна точка на количеството, качеството и разпределението на легловата база. Липсваше основата за развитие на процеси, свързани с туризма, защото туризмът е преди всичко движение на хора …
Към настоящия момент проблемът с броя, разпределението и качеството на легловата база и хотелите в страната не е на дневен ред. Напротив. В момента опасностите пред индустрията са в обратна посока – как да се напълнят хотелите и как да се обогати продуктът.
Именно тук е мястото на туристическия маркетинг и моментът за интеграцията на промотиращи инициативи е назрял. Дори леко закъснял, имайки предвид световната криза.
Какво всъщност се има предвид под това понятие?
Туристическият маркетинг в основите си е сравнително просто понятие. Следват се определени правила и стъпки, като новаторите експериментират с изпълнението на всяка една от фазите на създаване на ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ и рекламата му.
В основите си туристическият маркетинг създава, управлява и прилага прийоми, чрез които потенциалните пътешественици / клиенти да бъдат провокирани, информирани и мотивирани да посетят конкретна забележителност, град, област, държава и т.н.
Крайната цел на туристическия маркетинг е икономически облаги и развитие на конкретна регионална икономика. За да постигне тези резултати, всяка община, курорт, област или държава трябва да развие туристическата си инфраструктура и да обедини природните, историческите и културните си дадености в туристически продукт. Следва създаването на качествена рекламна и промоционална кампания, която да наложи определен туристически бранд, да създаде познаваемост и лоялност на аудиторията.
На практика нещата не стоят толкова сложно – необходими са неголеми ресурси, експертен капацитет или консултант, мотивация, време и последователност. В основата на всичко обаче стои изграждането на ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПРОДУКТ, който е съвкупност от различни компоненти.
В България и до днес се вярва, че в основата на туристическия продукт стои НАСТАНЯВАНЕТО. Причините за това в повечето случаи са невежество и това, че основен мотор на индустрията и браншовите организации са продуктите на хотелиерската индустрия и обслужването на нейните интереси.
Изключително погрешен е подходът и разбирането, че туризмът е настаняване! Клиентът може да спи навсякъде! Защото навсякъде има добри хотели и заведения. Основен мотор на успешно развита туристическа индустрия е ЕМОЦИЯТА и ИЗЖИВЯВАНЕТО. Именно това привлича туристите и кара хората да посещават дадена страна, район, град, крепост, музей, квартал, улица, забележителност и т.н. Настаняването и изхранването са следствие, а не първопричина. Туристите отиват в Атина, за да видят Акропола, а не за да отседнат в конкретен хотел. Хората отиват в Копривщица не заради конкретна къща или кръчма, а заради атмосферата, историята и традицията, заради спецификата на изживяването. Хотелите и ресторантите допълват атмосферата и се съобразяват с нея, а не обратното.
Изхождайки от тази правилна отправна точка, всеки град, община или регион в България може да започне да изгражда своя продукт, за да привлича повече български и чуждестранни туристи.
Какво е необходимо да се направи? Какви са основните етапи за изграждането на туристически продукт и налагането на даден район като атрактивен за туризъм?
Благодарение на дългата история на страната, в България почти няма място, в което да няма история и забележителности.
- Първият етап от процеса е да се съберат и опишат всички атракции в региона.
- Да се направи оценка от експерти на ресурса им.
- Въз основа на потенциала да се направи обща стратегия и план за развитието на региона, в който да бъдат вкарани обектите.
- Да се изгради или подобри туристическата инфраструктура.
- Да се изработят съвременни комуникационни средства за промоция на забележителностите по отделно, както и на региона и цялостния туристически продукт.
- Комуникация и промоция на туристическия продукт
Благодарение на експертния ресурс и ноу хау, с който разполагаме, в поредица от публикации Бук Бутик ще дава информация и ще посочва конкретните стъпки, които трябва да се предприемат при създаването на качествен туристически продукт и маркетингови средства и кампании.